12/12/2018

Надува ли се нов балон?

Поведението на Федералния резерв на САЩ бе определено като изключително „странно“ от финансистите след решението му да увеличи сконтовата лихва (това е лихвата, на която Централната банка финансира търговските банки) с 0,5%. Изненадата за финансовите пазари дойде малко в повече, защото точно преди „звучния шамар“ шефът на Централната банка анонсира, че лихвените нива ще останат ниски за необозримо бъдеще. От началото на годината плеяда от макроикономисти с безспорна репутация подробно обясняваха как не трябва да се допуска грешката на централните банки от 1992 година, когато затъналата в рецесия американска икономика бе вкарана обратно в блатото на хаоса с непремерено и изненадващо повишаване на лихвените проценти, поради опасения за пробуждаща се инфлация. Точно изненада от такъв тип бе поднесена на пазарните участници в момента. Не съм убеден, че с това решение „дясната ръка знае какво прави лявата“. Моментално последваха коментари от официалните американски власти, че това повишаване на лихвите не означава оттегляне на държавната подкрепа за финансовите пазари. От друга страна, обаче се прокрадна идеята, че Федералният резерв по някакъв начин се опитва да тества готовността на пазарите за началото на такъв процес на оттегляне. Интересно! Крехкото възстановяване на глобалното стопанство и невиждано високото ниво на безработица не са най-удачно избраният момент за такива „стрес тествания“. Между другото, това тестване наистина се оказа изключително стресово. Държавният дълг на държавите, спадащи към Г7, бе подложен на стресови разпродажби. Какво означава това на фона на сухата статистика? В момента номиналният размер на целия държавен дълг в света е 55 трилиона долара. През 2009 година корпоративният сектор е емитирал дълг в размер на 2 трилиона долара. С оглед относително позитивните настроения за възстановяване на световното стопанство през 2010 година този размер, в най-лошия случай, ще се запази. Представете си само какво означават тези 0,5% върху тази сума. Според Moody`s Investor Service през следващите 24 месеца ще бъде намален кредитният рейтинг на следните държави: Ботсвана, Англия, Естония, Гана, Гърция, Индия, Ирландия, Япония, Литва, Португалия, Румъния, Южна Африка, Испания, Тайланд и Виетнам (за справка: Businessweek от 27 февруари 2010 г.). Най-задлъжнелите  правителства са тези на САЩ и Япония. Погледнато от друга гледна точка, това повишаване на лихвите може да бъде интерпретирано и като някаква индикация за очакван ръст на инфлацията поради икономическото възстановяване, но… рискът остава, при условие че това не се случи. Точно преди 10 години уважаваният от почти всички макроикономисти по това време шеф на Федералния резерв Алан Грийнспан реши проблема на гръмналия балон на високотехнологични компании чрез надуване на друг балон – този на недвижимите имоти. Особено опасно ще стане в момента, ако гръмналият балон на пазара на недвижими имоти бъде заместен с нов балон – този на държавния дълг. Преждевременно е да се мисли за каквото и да е повишаване на лихвите в момента, защото това ще натовари не само корпоративния сектор, но и държавните бюджети. Между другото, Централната банка на Русия направи ново понижение на основната лихва. Наличие на сигнали за появата на тенденция за повишение на инфлацията в момента няма.

Последните данни за повишаване на цените на промишлената продукция в САЩ за месец януари действително показаха някакво ценово напрежение, но то може да бъде третирано като техническо, а не циклично. Търговците на петрол също изтъргуваха новината за новите лихвени проценти, подновявайки мощните покупки. Петролът от типа „Брент“ с доставка февруари почти достигна цената от 80 долара за барел. За това покачване този път държавите не могат да обвиняват спекулативното поведение на хедж фондовете (за справка: централата на Федералния резерв във Вашингтон). Мнозина използваха като извинение ситуацията в Иран, но аз по-скоро бих го интерпретирал като извинение, отколкото като действителна причина за повишаване на цената на петрола. И така, остава отворен въпросът за посланието, което ни направи Централната американска банка с първото повишаване на лихвите от 2008 година насам, но този път се надяваме, че наистина знаят какви ще бъдат последствията.

Speak Your Mind

*