12/12/2018

Чистят по български токсични финанси

През изминалата седмица Eвропейската централна банка намали основната лихва с 0,5%. Дотук нищо изненадващо. Това бе очаквано действие от страна на инвеститорите. На дневен ред много по-сериозно стои въпросът: Дали толкова конвенционални решения са адекватни за справяне с безпрецедентната финансова криза, на която сме свидетели? Исторически ниските нива на глобалните лихви в най-развитите индустриални държави до този момент не дават очаквания ефект. На глобалния междубанков паричен пазар остава недоверието между играчите. За ноември 2008 година индустриалното производство в Еврозоната отчита спад със 7,7%. За Франция и Италия спадът е с 10%, за Испания – с 15%. Въпреки надвисналите черни облаци над стопанската дейност на Стария континент според председателя на ЕЦБ Жан-Клод Трише „банкрут на европейска държава е изключен“. На последвалата след обявяването на новите лихви пресконференция на въпроса дали централната банка прави достатъчно и не е ли правилно да се последва поведението на Федералния резерв на САЩ да се премине към нулеви лихви, Трише отговори, че за момента лихвената политика ще следва тенденцията на инфлационните процеси, а няма да ги изпреварва. Този отговор „почти“ означава, че по-ниски лихви от 2% в Европа няма да видим.

Агресивно предложение за решаване на кризата дойде от италианския финансов министър г-н Тремонти. Според него глобализацията на световната икономика води до необходимостта от налагане на общи правни стандарти. Буквално той използва определението „нов световен ред“. Нещо повече, той пледира за налагането на обща глобална политика на държавно управление, стандарти за мултинационалните компании, общи правила при процедурите по несъстоятелност и ликвидация на предприятията.

В основата на кризата на истинския капитализъм той счита, че стремежът на индустриалния капитал е бил да „прегърне“ Азия „толкова бързо с толкова непремерен риск, че компаниите са задлъжнели с абсурдни темпове“. Най-рационалното според мен в неговата теза е създаването на „лоши държавни банки“. Звучи малко стряскащо, но става въпрос за създаването на такива финансови институции под крилото на държавата, които да изкупят, разбира се, с голям отбив от номиналната цена лошите кредити на проблемните банки. Това „изчистване“ на балансите на банките ще ги вкара бързо в добра финансова кондиция и в този смисъл ще възвърне загубеното доверие между кредитните институции. Това до голяма степен съвпада и с идеята на Барни Франк, председател на Финансовата комисия към Белия дом, според когото част от гласувания спасителен финансов пакет трябва да бъде насочен за изкупуване на токсични активи. Барни Франк счита, че тази сума за САЩ не трябва да бъде под 100 милиарда долара. Прогнозите на макроикономистите са, че бюджетният дефицит на САЩ за 2009 година ще надхвърли 2 трилиона долара!

Между другото голяма част от тези предложения се раждат в икономическа криза, идентична със ситуацията с натрупване на лоши кредити, която имахме в България в началото на 90-а година. Тогава беше приет Законът за уреждане на необслужваните кредити, въз основа на който държавата емитира ЗУНК облигациите.

Speak Your Mind

*