12/12/2018

Банките отвръщат на удара

Идеята на европейските политици да наложат нови данъци върху операциите на финансовите институции с цел набиране на средства за създаване на бъдещи буфери срещу кризи изглежда все по-абсурдна. Въпреки че повечето страни в ЕС натовариха вече банковите си системи с нов данъчен товар, на ниво европейска регулация обсъждането тепърва предстои. Не за първи път пиша, че към настоящия момент всякакво повишаване на данъците е повече от неадекватно с оглед крехкото възстановяване на европейското стопанство. Самите аргументи на законотворците са лишени от каквато и да е бизнес логика. Какво имам предвид? Основният аргумент за новите данъчни тежести е, че това са мерки за ограничаване поемането на твърде много риск от страна на банките и техните клиенти. Нещо повече, предложението е да се облагат с допълнителни такси всички валутни операции, покупко-продажбата на акции, сделките с деривативи и други от подобно естество. Дотук добре, но се подхожда твърде механично към всички крайни клиенти. Прави се допускането, че всички те са единствено спекуланти.

Няма разделение на клиентите на инвеститори, застрахователи срещу финансов риск и чак тогава спекуланти. Към втората група спадат и точно тези клиенти, които не искат под никаква форма да бъдат изложени на финансов риск, за което си плащат съответната застраховка. Очакванията са, че ако новите банкови данъци бъдат приети, това ще акумулира около 20 милиарда евро годишно. Всичко това звучи перфектно, от гледна точка на популистката реторика. Издигнатият лозунг „Никога повече с парите на данъкоплатците да не се спасяват частни институции“ е като призив от времето на Сталин. Сякаш банките финансират някакви извънземни същества, а не точно тези данъкоплатци. Факт, който твърде много избягва от полезрението на еврокомисарите е, че ако този нов банков данък бъден одобрен на ниво европейска директива, можем да станем свидетели на логична ответна реакция от страна на самите банки. Какво по-точно имам предвид? Няма нищо по-логично от това финансовите институции да започнат масово прехвърляне на централите си към Швейцария с извършването на регулаторен арбитраж. Една от най-големите банки в света английската HSBC Holdings PLC вече обяви намерението си да прехвърли централата си от Лондон в Хонконг. Английското правителство възнамерява да наложи нови данъци на най-големите банки, планирайки от тази стъпка допълнителни приходи в хазната в размер на 2,5 млрд. лири годишно. Някои си правят прибързани сметки обаче, както личи от изявлението на HSBC. Поддръжници на идеята за нови данъчни тежести за финансовите институции изразяват и германските и френските политици. Ангела Меркел застъпва идеята, че ЕС трябва не само да наложи допълнителни банкови данъци, но и да се приемат процедури за „контролиран фалит“ на държава членка на еврозоната. Няма съмнение, че тази идея носи изключително и само политически заряд, защото фалитът на която и да е държава в еврозоната означава край на еврото. Както изглежда, цената на банковите офиси в Цюрих и Базел ще расте неимоверно. Представяте ли си как ще звучи примерно швейцарската Deutsche Bank или швейцарската Unicredit? Европейските законотворци пропускат нещо наистина съществено. Такъв вид данък може да изиграе някаква роля, ако се приеме на глобално ниво пропорционално от всички държави.

Нещо като базелските стандарти за капиталова адекватност, известни като Базел II. Това, разбира се, е невъзможно, което налага извода, че ако Европа наистина натовари банките с нови данъци, Лондон, Франкфурт и Париж ще изпаднат от класацията на световните финансови центрове. Пълното неразбирателство между политиците и частния финансов капитал няма как да не се отрази на крайния клиент. Впрочем вече никой не се съмнява, че цената на кредитите в Европа ще поскъпва.

Speak Your Mind

*