12/12/2018

Блянове за инфлация

Спекулациите по темата „валутни войни“ все повече изместват общественото внимание от изключително същественото. Колкото и странно да звучи, има „нещо“, което обединява интереса на политици, бизнесмени и централни банкери. Официално обаче, това общо желание никога няма да бъде изказано публично под каквато и да е форма. Питате се кое е това „нещо“? Става въпрос за инфлацията. Сама по себе си тя винаги е била свързвана с негативни чувства. Защо точно в този момент инфлацията е толкова желана, най-вече от страна на САЩ? Като за начало нека да споменем факта, че при наличието на инфлационен процес естествената реакция на средния американец е инвестиция в недвижими имоти. Това автоматически ще провокира процес на повишаване цените на имотите, който от своя страна ще пооправи до голяма степен качеството на ипотечните портфейли на финансовите институции. От друга страна, компаниите, които се занимават с производство, ще почувстват най-съществено съживяване в бизнеса си, защото всеизвестен принцип в икономиката е, че инфлацията е икономически рай за производителя. Разбира се, че американското правителство също така ще си възвърне доброто настроение, защото под някаква форма това ще обезцени „хималайските“ дългове, натрупани в периода на спасяването на финансовата система. Няма да издребняваме да говорим за номинален и реален ръст на брутния продукт, защото политиците трябва да бъдат също щастливи, нали така? Абсурдно ще бъде, ако официално бъде обявена американската политика за стимулиране на инфлацията. Пардон! Между другото изключително интересен е примерът с Хонконг. Местната валута е вързана към американския долар. Тази система успешно функционира вече 27 г. За тази година очакванията на МВФ са, че брутният продукт на страната ще отбележи ръст от 6.75%, което прави Хонконг една от най-бързо развиващите се икономики в света за 2010 г. Вносът на монетарна политика от САЩ поддържаше негативни лихвени проценти (това означава, че лихвите по депозитите на годишна база са по-ниски от инфлацията), което миксирано с невероятната експанзия от страна на китайски богаташи запази възходящата тенденция при цените на недвижимите имоти в островната държава. Като своеобразен връх на цените на недвижимата собственост се считаше 1997 г. Да, но в момента цените са с 10% по-високи от тогавашните нива. Много специалисти предричат пръсване на балона на недвижимите имоти в Хонконг, но местните надзорни органи са повече от спокойни. Глобалната инфлация тропа по вратата. Централната американска банка твърде вероятно ще предприеме политика по „затягане“ на лихвите през втората половина на 2011 г. Точно това ще охлади и ипотечния пазар в Хонконг, който има статут на независима икономическа територия със собствена валута. Тя има доста сложна процедура при закупуване на имоти от чужденци. Одобряването на апликанта е далеч от спазването на чисто пазарните принципи на търсене и предлагане. Управниците на острова взеха решение от 2014 г. на пазара да бъдат предложени малки и средни апартаменти от държавния фонд, което, разбира се, ще доведе до допълнително охлаждане на ипотечния пазар. Горните примери давам единствено, за да акцентирам върху факта, че решенията на управляващите трябва да бъдат не след, а преди движението на инфлацията, в която и да е посока. В момента даже американското правителство констатира, че липсата й е също толкова лоша за икономиката, както и нейният необуздан танц. Трилионите заспали по банковите сметки долари на големите корпорации, поради сложната икономическа ситуация, могат да бъдат събудени единствено чрез пазарни механизми. Имам усещането, че през 2011 г. ще станем свидетели точно на този процес – на завръщащата се инфлация. Нека да бъдем подготвени!

Speak Your Mind

*