20/01/2019

Глътка въздух за Гърция

През изминалата седмица инвеститорите си отдъхнаха с облекчение. Европейските държави се обединиха за намиране на общо решение по казуса „Гърция“. Еврото успя да се оттласне от дъната, до които достигна по време на кризата спрямо основните валути. Резонен е въпросът дали имаме основание за такова облекчение и какво точно се крие зад решението? Личното ми мнение е, че оптимизмът доминира над реализма и трябва изключително внимателно да се борави с изводите. Навремето имаше един виц за партизаните и жандармеристите, които си играели на война. На пъдаря обаче му писнало и накрая изгонил всички от гората. В конкретния случай в ролята на пъдаря успешно се изяви Ангела Меркел. На практика „европейското“ решение по гръцкия казус си е чисто „германско“. Може да се каже, че по нито една дискусионна точка немците не отстъпиха от своята позиция. Казано с едно изречение – Гърция няма да получи нито един цент директна финансова подкрепа от Европа. Южните ни съседи ще трябва да търсят пари от финансовите пазари. Ако това не стане, разбирайте директна намеса на Международния валутен фонд. Още през тази седмица настроението на инвеститорите ще бъде тествано с пласирането на гръцки държавен дълг в размер на 5 млрд. евро. Шефът на ЕЦБ Жан Клод Трише многократно се изказа против всякакво участие на МВФ в спасителната операция, но на финалната права на преговорите значително омекна в позицията си. Драматичното изказване на Лоренцо Бини, член на борда на ЕЦБ, че „Гърция е европейският вариант на „Леман Брадърс“ за момент изигра ролята си, но разбирайки грешката си той побърза да охлади пазарите с думите: „Тези, които залагат на това, че Гърция ще излезе от еврозоната, ще загубят пари“. Financial Times многократно акцентира, че става въпрос за френско-германска сделка. Това, разбира се, си има обяснение. Малко известен е фактът, че френските и немските банки имат експозиция в активи на държавите, спадащи към така наречената периферна Европа, Португалия, Испания, Италия и Гърция, от близо 1 трилион евро. Всякаква форма на европейска помощ под основното спонсорство на Германия и Франция ще означава увеличаване на тази експозиция, което вече е лишено от бизнес логика. Аз лично нямам нищо против „германизирането“ на европейските финанси. Въпреки че според г-жа Меркел „стабилността на еврото и принципа на солидарност на европейските държави са двете страни на монетата“ очевидно е, че под „солидарност“ тя разбира, че в края на краищата всеки ще трябва да си плаща сметката сам. И правилно. Нека да погледнем какво говори безпристрастният език на цифрите. За 2010 г. очакваните бюджетни дефицити са, както следва: Англия – 12,6%, Испания – 11,8%,  Гърция – 9,3%, Франция – 8,9%, Португалия – 8,8%, Германия – 5,8%, Италия – 5,5%, Финландия – 4% и Полша – 2,8% от БВП. Тези данни показват, че всички големи европейски икономики ще търсят пари от пазара и възможностите да дават практически са сведени до 0. Еврото със сигурност ще остане под атака в краткосрочен план. От Standard & Poor’s набързо охладиха страстите с коментара, че приетият пакет от мерки няма да повлияе върху кредитния рейтинг. Впрочем, аз съм твърд противник на говореното за МВФ като за „лошите“. В правилата за финансиране, които фондът публикува през март м. г., е записано ясно, че част от новите форми за финансиране са предпазни. Също така се казва, че МВФ иска да увеличи гъвкавостта си и да намали „лепнатото петно“, с което се асоциира при оказване на финансова помощ. Каквото и да си говорим обаче, накрая се оказа, че Гърция е излъгала самата себе си.

Speak Your Mind

*