20/10/2017

Европейските банки – предстои интересно консолидиране!

Испания е изправена пред сериозна банкова криза. С голяма доза безпокойство финансовият министър Карлос Осана призна пред Finsncial Times , че за повечето испански банки международните финансови пазари „де факто“ са затворени. Причината за това обаче не е в погрешния модел на управление на банковите мениджъри и поемането на прекомерен риск. В конкретния случай изпуснатият дух от бутилката се оказа размерът на държавния испански дълг, рискът от който директно се пренесе върху банковата система. Какво означава липсата на достъп до капиталовите пазари в този случай? Отговорът е в статистиката по-долу. Европейските банки имат нетен размер на активите около 33 трилиона евро. Само половината от тези активи се финансират от акумулираната депозитна база, а около 9% – от капитала. Останалите близо 40% банките заемат от финансовите пазари. В този ред на мисли влошаване на финансовите условия означава значително по-скъпи кредити за крайните клиенти като пряк ефект. Според изследване на Citigroup близо 27% от заетите средства от финансовите пазари са краткосрочни. През последните две седмици цената на междубанковия ресурс се повиши значително. Повечето от финансовите институции предпочитат да пласират излишните си средства при Европейската централна банка на почти нулеви лихви, вместо да поемат какъвто и да е риск. През миналия месец европейските банки успяха да пласират облигации в размер на 1,9 евро млрд. Само за сравнение ще отбележа, че една година по-рано размерът на пласирания дълг бе 30 млрд. евро. Мисля, че не е трудно всеки сам да стигне до извода, че инвеститорите са склонни да купуват само краткосрочен банков дълг срещу значително по-висока доходността. Няма спор, че европейските банки са в много по-добро финансово здраве отколкото през 2008 г. Понастоящем обаче ЕЦБ се явява основен играч в качеството на кредитор от последна инстанция, без който финансовият пазар на Стария континент просто ще спре да функционира. Средствата, които тя е пласирала при търговските банки срещу обезпечение от държавни ценни книжа, достигат 900 млрд. евро. Малките банки от наложилия се вече термин „периферна“ Европа са обречени на фалит при липсата на тази опция за финансиране на своите нужди. Казано в прав текст, това си е чиста проба поддържане чрез изкуствено дишане. Какво следва да очакваме оттук насетне? Предстои процес на неизбежно поглъщане на тези малки финансови институции. Големите европейски банки ще станат още по-големи, а малките просто няма да имат алтернатива. Гърция и без това е обвинявана многократно, че въпреки европейското си членство провежда скрита форма на финансов протекционизъм. Представям си с какво настървение френският банков капитал ще се опита да влезе в така новосъздалата се ниша. Само ще спомена факта, че 67% от гръцкия държавен дълг в момента е притежание на френски банки. Същото ще стане и в Испания. Banco Santander, която и без това е един от най-големите играчи в Европа, просто ще стане неконтролируемо голяма. Този процес на консолидиране обаче е в пълна контрадикция на това, което вече бе постигнато като принципно съгласие между американските и европейските надзорни органи за отпадане на принципа „толкова голям, че не може да фалира“. В смисъл, че държавата не може да остави да фалира финансова институция, която има системно значение за икономиката. За пореден път ще получим потвърждение за разликата между теорията и практиката в реалния живот. Времето за голямото ловуване настъпи. Жертвите губят все повече финансова сила и очаквам много изненади, свидетели на които ще станем най-късно през септември.

Speak Your Mind

*