12/12/2018

Курс към евтина валута

Най-коментираното събитие на финансовите пазари през последната седмица беше валутната интервенция на Японската централна банка с цел обезценка на йената спрямо долара. Тези действия бяха напълно очаквани от валутните търговците и затова крайният ефект от изсипването на йени е доста спорен. Лично на мен проведените под егидата на японския финансов министър Йошихидо Нода действия по-скоро ми приличат на публично анонсирано харакири, отколкото на добре премислени действия. Практиката показва, че винаги когато една държава предприема подобни действия в отсъствие на международна координация, крайният резултат е точно обратен. Да не забравяме, че само до преди три месеца напъните на Швейцарската централна банка да понижи стойността на франка спрямо еврото доведоха единствено до инкасиране на счетоводна загуба в размер на 7 млрд. евро, а резултатът беше повече от предизвестен – франкът продължи да поскъпва до нови исторически нива. В процеса на глобализация никоя държава не може да се справи сама със своите проблеми без външна интервенция. Според непотвърдена информация, само през изминалата седмица Японската централна банка e изкупила около $30 млрд. Третата по големина световна икономика е изцяло зависима от износа и силната национална валута е препъникамък. Повече от 10 г. в Страната на изгряващото слънце има нулеви лихви. Спомням си за периода, когато депозантите в банките даже не получаваха лихви, а плащаха отчисления на банките, за да държат парите си в тях. Но това не промени финансовия феномен – японците спестяват при всякакви обстоятелства.

Соловите акции на японското правителство бяха разкритикувани както от САЩ, така и от Европа. Шефът на ЕЦБ Жан Клод Трише отсече: „Не обичам несъгласувани действия!“ Американският републиканец Сандер Левин коментира, че става въпрос за катастрофални последствия. Министър Нода предупреди валутните пазари, че става въпрос за приемането на пакет от различни мерки с цел понижаване стойността на йената. Обзалагам се, че няма нищо друго предвид освен валутни интервенции. Разковничето на икономическия растеж за Япония се крие в увеличаване на вноса и вътрешното потребление, но с тази неразрешима дилема нито едно правителство от десетки години насам не може да се справи. Основният проблем е, че слабата национална валута се явява мощен стимулиращ фактор за всяка една икономика, попаднала в клещите на рецесията. Видяхме как слабото евро взриви германския експорт. Същото се случва и с Великобритания. Китай изглежда непробиваем по отношение на промяна на валутната си политика и това за пореден път изостри тона между Вашингтон и Пекин. Валутната политика на всяка една държава е суверенен въпрос. Американската администрация изпада в паника поради потвърждаване на тенденцията на износ на цели производствени линии от САЩ към Китай с цел намаляване на разходите.

В началото на века имаше доста почитатели на теорията за ролята на валутните интервенции като дестабилизиращ фактор за финансите на една държава, както и че валутните курсове са най-точният индикатор за случващото се в нея. В момента, когато слабата валута е мощен стимулиращ фактор за икономическото съживяване, никой вече не плаща дан на теориите. Това бе една от основните причини, поради която ЕЦБ не се намеси с директни интервенции, когато стойността на единната валута изчезваше с по 2% на ден в началото на годината. Несигурността на валутните пазари ще расте. Прогнозите за валутните курсове ще стават все по-неточни. Централните банки ще акцентират в поведението си не в посока подкрепа на силни местни валути, а точно в обратната – тяхното обезценяване, което се явява нов фундамент във финансовата система.

Speak Your Mind

*