12/12/2018

Най-стабилната финансова система

Има една американска поговорка, която гласи: “Ако те нарекат глупак, не настоявай с пяна на устата да ти дадат доказателства за подобно твърдение, че току виж го сторили.”  В този ред на мисли се чудя  дали американските надзорни органи с „пяна на уста” се опитват да ни убедят, че всяко тяхно решение е в името на доброто на данъкоплатците, като глобалната финансова и икономическа криза говори за точно обратното. Не знам също така дали е възможен американски превод на поговорката – признат грях е половин грях. Ставащото в момента е логично следствие от натрупването на поредица от грешни решения, които доведоха до зашеметяващи дисбаланси. Като започнем от периода на Рейгън,  през който над 20% от брутния продукт на икономиката на САЩ идваше от промишления сектор, но вследствие на множество решения в края на мандата му този процент спада под 13% за сметка на увеличеното потребление. Одобреният акт от администрацията на  Бил Клинтън за стимулиране на закупуване на жилища от слоевете от населението с ниски доходи. Неадекватната лихвена политика на Централната американска банка по времето на Буш, която отприщи неконтролираната инфлация, довела до имотния балон и достигнем до опасното поведение на Обама за подържане на ликвидност в системата чрез печатане на пари. И точно в тази ситуация,  когато всичко изглежда по-трудно от всякога, светът има нужда от положителни примери на добри управленски решения. Има държава, която остана почти незасегната от световните финансови турболенции. Има държава, чиято банкова система изглежда по-стабилна от всякога и тя спада към Г7. Става дума за Канада.  В битката между Ню Йорк и Лондон за световна финансова столица спечели Отава и то не със своя размер на активи, а най-вече със своята стабилност. На практика икономическа рецесия в Канада няма.  Тя е единствената държава от Г7, която не одобри какъвто и да е финансов пакет за подпомагане на икономиката си.  На икономическия форум в Давос, канадската банкова система бе определена като „най-стабилната”. В този ред на мисли, на въпроса дали е настъпил края на капитализма и на чисто пазарната икономика, канадците могат да не отговарят, а с усмивка да оставят отговора на икономическите анализатори. Най-простият отговор за мнозина е, че тази стабилност най-вече се крепи на типичния канадски манталитет.  Самото общество може да бъде класифицирано като егалитарно (икономическо и социално изравняване), но по-скоро зад всички тези успехи стои една изключително добре регулирана система със силно присъствие на надзорните органи. Според  Джули Диксон от офиса за контрол  на финансовите институции стабилността на банковия сектор се крепи най-вече  на завишените изисквания за   достатъчен капитал,  качество на капитала, и ниска степен на коефициента собствен капитал към размер на активите. В Канада всички чуждестранни банки са задължени да функционират като регистрирани по местното законодателство юридически лица, т.е изключва се възможността да бъде регистриран клон на чужда банка.  Ипотечният пазар е изключително рестриктивен. Ако клиент на банката, не може да подсигури поне 20%  собствено участие от стойността на имота  при покупката му, този кредит задължително трябва да бъде застрахован срещу фалит на клиента.  Де факто, всички ипотечни кредити имат фиксирана лихва за целия период. Гратисен период при изплащане за главницата не се разрешава. Аз не мога да съдя дали това е правилно, но цифрите говорят сами за себеси. В момента само под 1% от всички ипотечни кредити се класифицират като „лоши”. Тези проценти за САЩ и Англия са над 10%. И в трите държави живущите в собствени жилища се движат в диапазона 67-70%. Само 27% от ипотечните кредити в Канада са секюритизирани, т.е банките са притежатели на кредитите до падежа им, а не ги пакетират и продават на трети лица. За Америка този процент е 67% .  Това предполага значително по-задълбочен анализ  на финансовите възможности на крайните клиенти. Типичната доходност, която инвеститорите реализират при покупка на акции на канадски банки се движи в рамките на 10-13% на годишна база. За американските банки, за последните 18 месеца  доходността се движи от  минус 25% до плюс 10%.  Още много примери мога да бъдат приведени, но най-важното е да бъде отбелязано, че капитализмът е повече от жив, стига да се развива чрез правилната регулаторна рамка. Най-важното е, че имаме отличен пример ……, а  защо да не пием вода директно от извора.

Speak Your Mind

*