12/12/2018

Обама връзва ръцете на банките

Блестящ публичен урок по популизъм. Това може би е най-точният коментар за оповестеното намерение на американския президент Обама да направи „основен ремонт“ на банковата система в САЩ. Дотук добре, но в какво точно се изразява този „основен ремонт“? Повечето от пазарните наблюдатели веднага го оприличиха с „реставрация на модела Глас-Стигал“ за справяне с икономическата катастрофа по времето на Голямата депресия от 30-те години на миналия век. Тогава надзорните органи налагат стриктно разделение на банковия бизнес на традиционно банкиране (изразяващо се само в набирането на депозити и даване на кредити) и инвестиционно банкиране (набиране на средства от капиталовите пазари и инвестирането им в акции и облигации). С този акт се създава и Федералната корпорация за депозитно застраховане – FDIC.

Изцяло същата идея, която впоследствие се оказа на бившия шеф на Федералния резерв на САЩ Пол Волкер, се опита да анонсира и президентът Обама. Скоростта на падащия му рейтинг поради провалената здравна реформа, тоталното несправяне с безработицата и неочакваната загуба на проведените в щата Масачузетс частични избори за мястото в Сената на САЩ, явно са дошли в повече на иначе хладнокръвния демократ. Определено той показа нетипично за него изпускане на нерви само с няколко смущаващи фрази: „Никога повече американските данъкоплатци няма да стават заложници на банки поради това, че банките са толкова големи, че държавата не може да ги остави да фалират.“ Или: „Ако големите банки искат война, аз съм готов и те ще я получат.“

Аз бих казал само: „По-спокойно го давайте, г-н президент.“ В период, когато глобалното възстановяване е повече от крехко, когато в погледа на инвеститорите преобладава все още притеснителна несигурност, всяко рязко изказване води до тотална паника.

Как се „отблагодариха инвеститори“ на Обама за този безценен открит урок? Индексът на Нюйоркската фондова борса DOW JONES загуби от стойността си през седмицата 4,1%, като това е най-лошото му представяне на седмична база от месец март миналата година. Другите два основни индекса – S&P и NASDAQ, съответно се обезцениха с 3,9% и 3,6% на седмична база.

Какво по-точно означаваше за инвеститорите посланието на Обама за банковите реформи, че се достигна до това фиаско? На първо място такова сепариране ще удари директно печалбите на многофункционалните банки. На второ, недопускането на концентрация на депозити над 10% в дадена банка от цялата депозитна база в страната автоматически означава изключително трудни условия за постигане на ръст на активите на търговските банки. Забрана за инвестиране директно на средства на търговските банки в акции и корпоративни облигации за собствена сметка.

Като най-големи губещи в тази ситуация се очертават двете най-големи универсални банки в САЩ – Citigroup и JPMorgan. От другата страна са Goldman Sachs и Morgan Stanley. Последните две са инвестиционни банки, на които непосредствено след кризата от 2007 година им бе даден двегодишен срок да реорганизират бизнеса си и да изпълнят критериите за конвенционална търговска банка. С новите промени надзорните органи отново ще провокират акционерите на тези банки да направят колосални разходи, за да се върнат към типичното инвестиционно банкиране.

Впрочем акциите на Goldman Sachs само в петък паднаха с 4,2%, акциите на JPMorgan се сринаха с 3,4%, на Bank of America – 3,68% надолу. Няма нищо по-лошо за финансовите пазари от честите промени на регулаторната рамка. По всяка вероятност нововъзникналата ситуация ще доведе банките до един дълъг и изключително скъп процес по реструктуриране и реорганизация на дейността им. Което може значително да забави икономическото възстановяване на американската икономика, а оттук и на глобалното стопанство. Набирането на допълнителен капитал ще се окаже едно невъзможно начинание, защото няма нормален инвеститор, който ще си заложи парите в едно губещо начинание. Това от своя страна ще рефлектира и върху кредитирането, или, казано с други думи, кредитите ще намалеят, но за сметка на това ще поскъпнат.

Притеснително е, че и от Европа се чуват значително много изказвания в посока подкрепа на новия план на Обама. Засега най-бързите положителни отзиви дойдоха от френските и английските официални власти. Няма съмнение, че ако цялата идея бъде приета, ни очаква една икономически тягостна 2010 година.

Speak Your Mind

*