20/01/2019

Откриха сезона за лов на капитали

Не съм убеден, че изминалият уикенд е бил изпълнен с положителни емоции за голяма част от шефовете на търговски банки. За повечето от тях споменаването на швейцарския град Базел е сигурна рецепта за замръзване и на най-откровената усмивка. На среща на финансовите регулатори от 27 държави във втория от двата почивни дни в този град бе дискутиран размерът на капитала, който търговските банки ще трябва да поддържат, за да се справят успешно с финансови кризи с амплитуда „7-ма степен по скалата на Рихтер“. Не знам дали поради задълбочени анализи, или поради мистиката на числото седем, но според „финансовите полицаи“ всяка една банка ще трябва да поддържа под формата на капиталови резерви срещу всеки 100 долара активи – 7 долара собствен капитал. Към настоящия момент американските банки поддържат срещу всеки 100 долара кредити 4 долара собствен капитал.
Дотук всичко изглежда нормално и справедливо. Защо тогава търговските банкери се обливат в студена пот при споменаването на т. нар. „Базел 3″ банкови регулации? Шефът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише изглежда твърде убедителен, изтъквайки факта, че никога повече регулаторните органи няма да позволят банките да се спасяват с парите на данъкоплатците. Да, но това е едната страна на монетата. Логичен е въпросът: На кого ли банките дават кредити? Сякаш данъкоплатците са някакви странични наблюдатели в целия процес и в един прекрасен момент алчните банкери до такава степен са се самозабравили в ламтежа си да правят пари, че финансовата система се оказва рухнала и единствените пари за спасяването й са тези на данъкоплатците. Да де, но политиците изглеждат по-депресирани от всякога в битката с безработицата и притесняващо крехкия растеж на глобалното стопанство. Не един и двама политически лидери си позволяват тон, твърде отдалечен от етикета на английския кралски двор, когато пледират банките да развържат кесиите за кредитиране. Получава се един прекрасен политико-регулаторен сандвич за банките, който очевидно има твърде горчив вкус. Ситуацията в момента много прилича на човек, които се движи по крехката повърхност на заледено езеро с горелка в ръка, която във всеки един момент може да бъде насочена към повърхността на езерото.
Понастоящем новите банкови регулации твърде много ми приличат на мерки за оскъпяване на кредитите. Нали не се съмнявате, че цената на крайния кредитен ресурс ще поскъпне чувствително? Затова пък повечето от финансовите полицаи ще си купят здрав сън поради добре свършената работа. Не трябва да ни изненадва фактът, че сезонът за ловуване на капитал от страна на банките е открит. Дойче Банк запретна здраво ръкави за набирането на 9 милиарда евро допълнителен капитал. Тази новина изненада финансовите пазари, защото през месец юли от централата на банката заявиха, че собственият й капитал представлява 7,5% от всички активи на банката, или с 0,5% над необходимия капитал на база новите банкови регулации. Борсовите играчи подобаващо се отблагодариха за това решение и натиснаха акциите й, само в рамките на последната седмица, с 5% до нивото от 47,50 евро за акция. Аналитиците прогнозират, че в рамките на следващата година ще станем свидетели на истинска лудост от страна на испанските, гръцките, португалските, ирландските и италианските банки в сезона на ловуване за капитал.
Убеден съм, че повечето от вас си спомнят, че точно правителствата на гореспоменатите държави са в бясно търсене на пари и за финансиране на огромните бюджетни дефицити, които натрупаха през последните години. Както изглежда, инвеститорите, които имат наличен кеш, ще имат твърде много алтернативи. Не е необходимо да си професионален анализатор, за да избереш инвестицията в държавен дълг. За дивиденти от инвестиция в банкови акции просто трябва да се забрави. От Ситигруп официално заявиха пред своите акционери, че новите банкови регулации ще доведат до неплащането на дивиденти до 2012 година.

Speak Your Mind

*