12/12/2018

„Спасителни валути“ в условия на криза.

Турбуленциите на финансовите пазари от последните седмици изправиха на нокти хората, които се занимават с управление на пари. Емоциите от тези движения, с амплитудата на движение на влакче на ужасите, се прехвърлиха, разбира се, и върху непрофесионалистите. Къде в момента е най-безрисково да бъдат „паркирани“ парите, ако ги има, разбира се, e въпросът, с който лягат и стават всички финансисти. Логично звучи стратегията „всичко кеш“. Да, но въпросът е в каква валута. Еврото заличи от стойността си повече от 17% през последните шест месеца. Покупка на долари на текущите нива изглежда доста скъпо начинание. Считаните за безрискови активи – американските и германските ценни книжа, в момента се търгуват на исторически най-високите си цени. Доходността по 10-годишните германски ценни книжа се смаза до 2,6%. Не ми се вярва, че има инвеститор, който би си затворил парите за 10-годишен период при такава доходност на годишна база. Цената на златото наподобява траекторията на излитаща совалка.

А цените на суровините се сринаха през последната седмица поради опасенията за сериозна корекция в очакванията за икономическия ръст на Китай. Мнозина професионалисти препоръчват при текущите ценови нива да не се прави нищо. Но опонентите са прави в становището, че „ако не правиш нищо, също е спекулация“.
Породи ли кризата нови спасителни островчета за инвестиране? Отговорът е: Да. Според специалистите на една от най-големите японски компании във финансовото посредничество – Nomura Secutities, по-специално за инвестирането във валути, такива островчета на спокойствие в момента са канадският долар, австралийският долар, шведската крона и, малко екзотично, но не и лишено от логика – израелският шакел. Всички тези държави в момента изглежда, че са застанали на пътя на икономическото възстановяване и съответно централните банки предприеха първите стъпки в процеса на повишаване на лихвените проценти. Но от съществена важност е и нивото на ликвидност, което даден актив дава на финансовите инвеститори.

Американският долар винаги се е ползвал със статута на резервна валута именно поради голямата си ликвидност. Погледнато безпристрастно, в дългосрочен план зелените пари ще се обезценяват точно поради същите причини, поради които еврото губи почва под краката си. Но най-вече – огромният бюджетен дефицит, който САЩ поддържат десетки години. С голяма популярност се ползваше и швейцарският франк, но взривоопасното покачване на стойността му спрямо еврото принуди централната банка на Швейцария да интервенира с милиарди франкове с цел обръщане на тази тенденция. Впрочем, в този ред на мисли пред инвеститорите стои открит въпросът, дали ще видим Европейската централна банка в действие с цел подкрепа на еврото. Аз лично дълбоко се съмнявам. В цялата суматоха на пазарите шефът на ЕЦБ, Жан Клод Трише, някак плахо спомена само, че „скоростта на обезценка на еврото в момента е причина за безпокойство“. Казано с други думи, това беше чиста проба зелена светлина за инвеститорите да продължават с разпро-дажбите на единната валута. За последно еврото бе подкрепено от страна на ЕЦБ през 2000 година, когато стойността му спрямо долара достигна 0,87 долара за 1,00 евро. Тогава съвместно с централните банки на САЩ, Япония, Канада и Англия бяха изкупени от валутните пазари между 5 и 8 милиарда долара.
Коментарите за „честната“ стойност на еврото не стихват. Повечето от макроикономистите считат, че през тази година е почти сигурно, че няма да видим повече стойности на еврото от 1,4 долара. Анонсите даже достигат парадоксални размери. Според главния макроикономист на „Уникредит“ Марко Анунзиата еврото трябва да се обезцени до нивото от 1,10 долара за евро, за да се намеси ЕЦБ. Почти едновременно с това шефът на банката Александро Профумо анонсира, че според него еврото е достигнало най-ниските си стойности спрямо долара от нивото 1,21 евро за долар. Каквото и обаче да се прогнозира, дълбоките структурни проблеми в Европа не загатват за скорошното възстановяване на единната валута. Със сигурност може да се каже, че всяко покачване на стойността на еврото е техническо, а всеки спад в цената му е фундаментален.

Аз лично оставам голям почитател на инвестирането в канадски долари, защото считам, че канадската финансова система еднолично в момента е носителка на приза „най-стабилната финансова система“.

Speak Your Mind

*