Европейските лидери отвориха шампанското, но абсолютно никой не пи от него

Европа успя да пусне котвата на люшкащия се насред финансовата стихия кораб. По-точно е, обаче, да се каже – поне за момента.  Безспорно всички имахме нужда от тази глъдка въздух. Какво представлява плана за финансова стабилност в цифри? Първо, частният сектор, който е имал неблагоразумието да инвестира в гръцки държавни облигации, ще трябва да се раздели с 50% от тяхната номинална стойност. До тук добре! По-задълбочен прочит, обаче, провокира доста интересни размисли. Най-много негативни последствия от „подстригването“ на дълга ще има за гръцките банки. Текущите калкулации на Европейския банков орган показват, че последните ще трябва да наберат допълнително 30 милиарда евро свеж капитал като буфер за инкасиране на потенциалните загуби от 50%-тното опрощаване. До колко това е постижимо ще видим още през следващите месеци. Аз лично дълбоко се съмнявам.  Според UBS фалитът на Гърция изобщо не е избегнат, а само временно отложен  за второто тримесечие на 2012 година. С продължаващия темп на свиване на гръцката икономика и с безработица от 17%, Гърция не е в състояние да обслужва не само 350 милиарда евро дълг, но и 250 милиарда. Само за последните шест седмици, според авторитетния финансов ежедневник Financial Times, има отлив на депозити от гръцките банки на стойност 9.5 милиарда евро. Ако този процес не бъде овладян, сумата от 30 милиарда евро за увеличаване на капитала на гръцките банки  ще бъде крайно недостатъчна.  В такава ситуация Гърция ще бъде принудена да пристъпи към частична или пълна национализация на банките, които не изпълнят капиталовите изисквания. Испанските банки ще тряба да набавят 26 милиарда евро, германските 5.1 милиарда, а френските 8.8 милиарда. Вторият акцент от плана за финансова стабилност е изискването до юни  2012 година всички европейски банки да достигнат капиталова адекватност от 9%. За читателите искам да поясня само, че капиталовата адекватност показва размера на собствения капитал претеглен през рисковите тегла на активите (инвестираните средства на банката). По предварителни прогнози размерът на средствата, които ще бъдат необходими на европейските банки за набавянето на допълнителен капитал, възлизат на 106 милиарда евро. Знаете ли къде е същественият проблем? Стрес-тестовете, които се правят от европейските надзорни органи са при  влошаване на банковите баланси, в случай на нова обезценка на държавните европейски облигации, а не от влошаване на икономическата ситуация, т.е. няма сценарий, ако европейската икономика направи нов рязък спад.  Да не забравяме, че само преди година и половина при поредните стрес-тестове от Европейската централна банка констатираха, че едва ли не всичко е ОК с банките. Последва вълна от банкови фалити, включително теста преминаха и почти всички гръцки банки. Третият важен акцент от спасителния пакет е, че Европейския фонд за финансова стабилност ще има право да оперира с 1 трилион евро. Това няма да бъде сума, която държавите ще трябва да наберат в кеш, към нея спадат и средствата от графата държавни гаранции, евентуално издадени облигации и т.н.  Колкото и странно да звучи европейските банки се оказаха със значително по-висок рисков профил от американските. На база коефициента собствен капитал към размер на активите, известен като финансов лост, се оказа, че европейските банки срещу единица капитал имат 27 единици активи. За американските банки  този коефициент е съответно 1 към 14. При увеличаване на капитала на европейските банки със 106 милиарда евро, коефициентът на финансов ливъридж ще падне на 25, т.е. срещу единица капитал ще имат 25 единици активи. Дори и тогава европейските банки ще имат твърде рисков профил. Тази тенденция ще се запази. Процесът на “разтоварване“ на активи от страна на европейските банки няма да доведе до рязко повишаване на лихвените проценти, защото той ще отнеме поне 5 години. Европа взе изключително важни решения, но няма абсолютно никакви причини за спокойствие. Европейските лидери отвориха шампанското, но абсолютно никой не пи от него.