12/12/2018

А кой ще намали кредитния рейтинг на Standard&Poor`s? / Who will cut the credit rating of Standard & Poor`s?

Петък 13-ти. Оракулите от кредитната агенция Standard&Poor’s развъртяха томахавката на войната и отрязаха главите на куп европейски държави. Франция и Австрия се лишиха от статута си на топ безрискови за инвестиране страни. Направо да настръхнеш! Опулени физиономии на разни експерти, повече от обичайното, коментираха случващото се като фундаментално събитие от екраните на най-известните финансово-икономически телевизии – CNBC и Bloomberg. И какво от това? Аз пък предлагам да бъде намален кредитният рейтиг на Standard&Poor’s като доказала се в уникалните гафове компания. Не оставайте с впечатление, че пренебрегвам сериозността на европейската дългова криза, но считам, че от съществена важност е да знаем кой точно раздава присъдите. Доколкото не ме лъже паметта, S&P бе едната от компаниите, обвинени пряко от надзорните органи за най-съществен принос за финансовата криза през 2008 година. Не беше ли това компанията, която рейтингова с ААА рейтинг (за най-безрискови активи) онези сложни финансови инструменти, емитирани от най-големите американски банки, които впоследствие срутиха целия ипотечен пазар в САЩ? Какъв беше кредитният рейтинг, присъден на Enron, Lehman и Bear Sterns точно преди да фалират? Само за пояснение, става въпрос за едни от най-големите корпоративни фалити в САЩ. Или да напомня за “малката” грешка от 2 трилиона долара, когато същата компания намали кредитния рейтинг на САЩ през 2011 година при анализа на бюджета. Последното провокира финансовия надзорен орган на САЩ да напише анализ от 517 страници, в който остро разкритикува цялостната методология, използвана от кредитните агенции. Според Дейвид Вис, който беше главен икономист на компанията до юни 2011 година, кредитните агенции не знаят повече за държавните бюджети от един човек, четящ икономическите ежедневници. Интересно звучи становището на известния икономист Пол Кругман, който каза, че “S&P демонстрира завидно непознаване на ситуацията с фиска на САЩ”. Не мога да отрека, че поведението на кредитните агенции перфектно
наподобява поведението
на дете
направило поредица от пакости. Преди да направи поредната, то отива при майка си и гордо и заявява: “Мамо, ще ме напердашиш ли, защото мисля да счупя вазата?” Взрив от критики от официалните европейски власти последва по отношение на “поредната счупена ваза”. В края на краищата детето си е дете, за да чупи вази. Защо просто не качим вазите на по-високо? Казано с други думи, без да имам нищо против кредитните агенции,
защо придаваме чак такова значение на техните оценки
поглеждайки назад във времето, събирайки разпиления порцелан?! Впрочем аз бих желал да благодаря на “оракулите” от S&P. Тяхното решение ще подтикне европейските лидери да ускорят процедурата по издаването на общи европейски облигации. Допускам, че и госпожа Меркел вече разбира неизбежността от такова решение. Извън съмнение е, че е необходимо изчистването на ред процедурни въпроси, но както става ясно, използването на “бъдеще време” в речника на европейските политици вече е забранено. При всяко използване на спомагателния глагол, че нещо “ще” бъде направено в “някакъв” момент, след момента на говорене
финансовите пазари почервеняваха до кърваво червено
Пазарите искат действия и само действия, та било и грешни. Издаването на общи европейски облигации е решението за облекчаване на лихвените плащания на закъсалите държави от периферна Европа. Гърция вече е ясна като казус. Няма съмнение, че през следващата седмица ще станем свидетели на повишено напрежение на финансовите пазари. Нямам съмнение също така, че ЕК ще излезе с крайно остро официално комюнике по отношение на действията на S&P. Твърде вероятно е също така на “детето” да му бъде връчено лепило, за да залепи парченцата от счупените вази, преди да започне да чупи нови.

Speak Your Mind

*