12/12/2018

Инфлация – най-опасната опозиция на всяка власт – Inflation – the most dangerous opposition to any political party in power

Странно нещо е инфлацията. Тя може да свали от власт и най-силното правителство, избрано с пълно мнозинство. Просто ето така, невидимо. Тя може да изравни материалния статус на най-богатия и най-бедния в рамките на месеци и на финала всички да бъдат еднакво бедни. Тя може да бъде и най-добрият приятел на всяко едно правителство, затънало в държавни дългове поради липсата на управленски умения, и ей така, за миг да обезцени задълженията му към инвеститорите. Всъщност, тя може всичко. Тя е нещо като пълноводната река, която може да напоява реколтата, но може и да наводнява и опустошава всичко, което срещне по пътя си. Тя може да бъде и жилото на пчелата, което  може да лекува в умерени дози, но може и да бъде смъртоносно.

Мнозина експерти считат, че Хитлер идва на власт именно поради високата инфлация (по-точно хиперинфлацията) и невъзможността на германците да понесат последствията от галопиращите цени. Всичко започва през 1920 година, когато де факто извън Германия е имало повече германски марки в обращение, отколкото в страната. По онова време Германия имала колосални дългове. С договора от Версай на страната били наложени условия по изплащането им. Те трябвало да бъдат върнати на инвеститорите или в злато, или в чуждестранна валута. Германската марка била подложена на унищожителна обезценка. Започнало набъбването на самоубийствен дефицит, който можел да бъде финансиран единствено чрез печатане на пари. Когато самите германци осъзнали скоростта на обезценка на парите си, започнали бясното им харчене. На 5 ноември 1923 година 1 милиард райхсмарки са се равнявали на 8.65 „златни“ марки. Една „златна“ марка е  съдържала 0.35842 гр. злато. Германците разказват като анекдот от онова време как един техен съгражданин отива да си купи хляб. Опашката била огромна и той оставил на земята двете торби с райхсмарки. Неусетно заспал. Когато се събудил, обаче, открил, че торбите са му откраднати, а парите оставени на земята. Или пък, когато хората отивали на кръчма, поръчвали по няколко бири, въпреки опасенията, че могат да се стоплят, тъй като цената се променяла толкова бързо, че, изпивайки първата си бира, те вече заплащали неколкократно повече за втората. Точто този период от миналото на Германия е в основата на отношението на най-дисциплинираната европейска нация към инфлацията. Винаги когато се говори за намаляване на лихвени проценти и огромни публични дългове на всеки германски централен банкер му се разтреперва брадичката.

Инфлацията изяжда стойността на парите или по-точно – тяхната покупателна способност. Инфлацията се превръща в хиперинфлация, когато пресата за печатане на пари попадне в ръцете на малоумник.  Звучи ми като онзи виц, че трябва да се инвестира само в  добри компании, които ще останат печеливши без значение кой глупак ги управлява, тъй като рано или късно  някой „глупак“ ще ги  ръководи.

През последните месеци инфлацията в страната се развихри и става все по-актуален проблем. Нещо повече, тя се превръща в съществен социален проблем, наред с безработицата. Безкомпромисната статистика наднича от всеки ъгъл. Какво казват цифрите сами по себе си?   Според данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата към Министерски съвет цените на едро на основните хранителни стоки, плодове и зеленчуци, продавани на стоковите тържища в България, към 31 юли 2012 г. са следните: брашно тип „500“  (пакет 1 кг.) – 0.91 лв.,  + 26.39%  спрямо 31 юли  2009 г. (0.72 лв.), олио  (пластмасова бутилка 1 л.) – 2.67 лв.,  + 42.02%  спрямо 31 юли  2009 г. (1.88 лв.),  краве сирене  – 4.65 лв.,  + 25.68%  спрямо 31 юли  2009 г. (3.70 лв.), краве масло (пакет 125 гр.)  – 1.11 лв.,  + 26.14%  спрямо 31 юли  2009 г. (0.88 лв.), кашкавал  – 9.83 лв.,  + 19.59%  спрямо 31 юли  2009 г. (8.22 лв.), пилешко (замразено) – 3.94 лв.,  + 12.89%  спрямо 31 юли  2009 г. (3.49 лв.), яйца  (1 бр.) – 0.21 лв.,  + 23.53%  спрямо 31 юли  2009 г. (0.17 лв.), кренвирши  (1 кг) – 4.91 лв.,  + 9.11%  спрямо 31 юли  2009 г. (4.50 лв.).

Според Министерство на финансите натрупаната инфлация от лятото на 2009 година досега е в размер на 7.6%. Според официалния сайт на Националния статистически институт за въпросния период инфлацията е 10.2%. Е, разбира се, че разлика от 2.6% не е голяма работа, но въпросът е: в ущърб на кого? Общият индекс на потребителските цени на месечна база всеки може да го провери  на следния интернет адрес: http://www.nsi.bg/files/Cpi_Calc/NSI_CPI_Utility_xsl.xml

Между другото, не е необходимо човек да бъде финансов корифей, за да види очевидната разлика  между реалното състояние на семейния си бюджет и опитите за внушение „колко е добре“. 

Отново безпристрастната статистика казва, че за първото тримесечие на 2011 година средно българското домакинство е изтеглило 47.19 лева от своите спестявания за покриване на разходите си. За първото тримесечие на 2012 година тази сума нараства до 90.08 лв.  В процентно изражение това представлява над 90% ръст на изтеглените спестявания за издръжка на домакинствата през първото тримесечие на тази година в сравнение с първото тримесечие на миналата година. За да има съпоставимост на данните, обаче, е редно да се каже, че през първото тримесечие на 2009 година тази сума е била в размер на 46.29 лева.  Разбира се, че тази тенденция може да се обясни и с нарастващата безработица, но истината е, че „танцът на цените“ е повлиян най-вече от външни фактори, а не от повишено вътрешно търсене.

Българската икономика е отворена пазарна система. Поне така се счита официално. Ние сме нетни вносители на хранителни продукти, и в този смисъл сме нетни вносители на инфлация. Има два варианта за справяне с този проблем. Първият е повишаване на покупателната способност на домакинствата, което преминава през повишаване на конкурентоспособността на икономиката като цяло. Затова, обаче, трябва дългосрочна държавна стратегия със съответните секторни политики. Вторият преминава през увеличаването на държавните дотации за земеделието. В случая едно нещо трябва да се знае – държавната дотация е перфектният начин да унищожиш в дългосрочен план даден отрасъл, с едно изключение – Германия. Държавната дотация е форма на преразпределение на национален продукт, която неминуемо ощетява даден субект по веригата. Трети вариант няма.

Трябва да свикнем, че цените на хранителните продукти ще растат. Независимо дали става дума за родно производство или внос. В първия случай, заради ръста на ценообразуващите фактори – суровини, горива, електроенергия, разходи за труд. Във втория, поради повишената покупателна способност на консуматори като Китай, които неминуемо ще влияят с търсенето на хранителни продукти, които не произвеждат, и на цените у нас. И, ако развитието на китайската икономика позволи на китайците да осъзнаят, че оризът не е основно ястие, а гарнитура, и ги научи да консумират месо, то развитието на българската икономика все повече ще ни кара да осъзнаваме, че месото е лукс. Това е ситуацията и най-добре е да свикваме с ориза като основно ястие.

Speak Your Mind

*