12/12/2018

Интервю……..2017

- Г-н Манолов, 2016 година беше изключително натоварена с международни политически, икономически и финансови новини. Ако трябва да ги степенувате, как ще изглежда вашата класация?
- Според всички анализатори две бяха основните събития от най-съществено значение за глобалното развитие – победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ и т.нар. Брекзит във Великобритания. Изключително важен обаче е прочита между редовете на скритите послания, които носят тези събития. Показателно е, че резултата от нито едно от двете не беше очакван от професионалните анализатори. Два дни преди победата на Тръмп заложните къщи предсказваха категорична победа на Клинтън и то с разгромяваща преднина. Абсолютно идентично стана и с референдума в Обединеното кралство. Категорично неочаквани резултат. Какво означава това? Истината е, че антисистемният вот ще доминира оттук насетне за неопределено дълъг период от време. Хората навсякъде по света искат промяна. Последното е тотален пардокс, тъй като с изключение на ситуацията в Близкия Изток, 2016 година изглежда умерена за икономическото развитие на света. Ставащото в глобален аспект не може да бъде обяснено с конвенционалните политико-икономически теории. Лавинообразното нарастване на информираността на хората провокира задаването на все повече и повече въпроси касаещи неравномерното преразпределение на световното богатство, свободата на словото, човешките права, доминирането на нациите и категорично може да се каже, че политиците не могат да отговорят на този ураган от въпроси. Това прави глобалната ситуация нестабилна, най-вече от гледна точка на ниво индивид, а не от гледна точка управление на държавата. Хората повсеместно искат справедливост, колкото и утопично да звучи това, но духът от бутилката е изпуснат и елитите ще бъдат подложени на тотална преса, и за голямо съжаление нито една политико-икономическа теория в момента не може да направи правилна прогноза по отношение на посоката на развитие на света през следващите години.

- По времето на Роналд Рейгън се роди понятието, терминът рейгъномика. Сега да очакваме ли тръмпономика?
- Не. Прави ми впечатление, че много от колегите „анализират“ икономическата платформа на Тръмп без да са я чели, а на база публикуваната информация в публичното пространство. Вижте, Тръмп е десен кандидат, който бе избран от бедните американци. Това само по себе си е парадокс. В платформата на Тръмп е заложено намаляване на корпоративния данък от 35% на 15%, което е класическа дясна политика. Това е добре. Тръмп говори за така наречената „зелена политика“, или казано с други думи за екологията с категорична досада. Тръмп пледира за доминиране на американските компании на американския пазар чрез промяна на митническите тарифи, което от своя страна е супер лява политика. Той не казва: „Нека да победи най-добрият!“, той казва: „Нека да победи американското!“. Лично мен това ме смущава. Очевидно е, че глобализацията на икономическите процеси ще отстъпи две крачки назад по време на управлението на Тръмп. От това основно ще пострадат малките икономики.

- Преди време в интервю за „Труд“ посъветвахте читателите, ако имат възможност, да инвестират в злато. Важи ли този съвет и сега?
- Категорично продължавам да смятам, че златото е една от най-добрите инвестиционни алтернативи. Към настоящия момент съм убеден, че жълтият метал е ценово подценен. Бихте ли ми казал кой друг актив може да бъде свободно разменен във всяка една държава по света освен златото? В дългосрочен план категорично ще станем свидетели на физически недостиг на злато. Паричната политика на големите централни банки загатва за такъв недостиг. Светът е залят от евтин кредитен ресурс. Нека да си го кажем в прав текст – това са напечатани пари без обезпечение. Те няма да бъдат изтеглени от обръщение нито в краткосрочен, нито в дългосрочен период от време. Естественият отговор на тази парична политика е поскъпване на ценните метали. Не говоря само за златото, а и за среброто и платината.

- Моля ви коментирайте другите инвестиционни убежища – петрол, различни валути, акции, недвижими имоти?
- Петролът не е актив, който служи за инвестиционно убежище. От валутите не бих препоръчал нито една като дългосрочна стратегическа инвестиция. Ако не искате да поемете риск тогава вашето валутно портфолио трябва да има следната структура: 30% долари, 30% евро и 30% швейцарски франкове. Опасявам се обаче, че при всяка една от тези валути става въпрос за актив без обезпечение. Да, за голямо съжаление това го направиха централните банки и негативните дългосрочно ще станат реалност много скоро, наистина много скоро.

- По-сигурен ли става светът, усещат ли се някакви индикации за това?
- Светът не става по-сигурен. Предприемаческата активност е на точката на замръзване. Бих използвал термина „монотонно развитие“, което означава, че предприемачеството като такова е силно подценено. Да, от една страна финансовият ресурс е евтин, но от друга бизнес регулациите нарастват лавинообразно. Впрочем, Тръмп обеща, че ще инициира процес по дерегулиране на бизнеса, което го прави симпатичен за бизнеса, но да видим. Европа се огъва под тежестта на регулаторните миханизми и от няколко години насам това не е точното място за правене на бизнес. Тази констатация е лесно да бъде направена, ако погледнем как се развива стартъп бизнеса. Меко казано е тъжна гледка.
-
- Каква е най-песимистичната ви прогноза за 2017 година?
- Най-песимистичната ми прогноза е китайската икономика да забие нос. Това, което става в Китай определено не ми харесва. Ако питате защо? Бих споменал факта, че 1 долар ръст на БВП-то на Китай се финансира с 4 долара дълг. Това, според вас, ефективно ли е? Доколко този модел може да бъде устойчив в дългосрочен план?

- А най-оптимистичната?
- Най-оптимистичният сценарий е световната икономика да отбележи икономически ръст в размер на 4% – 4,5%. Това означава, че Китай е направил „меко кацане“, Тръмп е спечелил инвеститорското доверие и Европа е започнала наистина наложителните реформи по дерегулиране. Много ми се иска, но надали! Аз съм привърженик на тезата, че 2017 година ще бъде относително спокойна година без крайни сценарии.

- Свидетели сме на изключително ниски лихвени равнища, особено в еврозоната. Това здравословно ли е за икономиката?
- Беше здравословно непосредствено след финансовата криза в края на десетилетието. В света на финансите и икономиката няма решение, което е „ абсолютно правилно“ завинаги. Има различни етапи на развитие, което предполага различни решения. Също така трябва да се знае, че на финала винаги някой плаща сметката на всяко едно икономическо решение. Ето, ниските лихви до голяма степен облекчиха правителствата от гледна точка „цена на финансиране“, но това доведе до един категоричен отказ от страна на въпросните правителства да управляват бюджетите си балансирано. Държавната задлъжнялост расте лавинообразно точно благодерание на ниските лихви. Трябва да отбележа, че ниските лихви декапитализираха пенсионните системи, което е твърде висока цена за данъкоплатците в края на краищата.

- Да поговорим и за инфлацията. Какъв е нормалният й процент и кога започват проблемите?
- Категорично трябва да заявя, че според мен нивото на инфлацията е твърде субективен фактор. Според конвенционалната теория икономистите считат, че така нареченото „нормално ниво на инфлацията“ трябва да се движи между 2 и 3%. Вижте, дефлационните процеси в момента са неблагоприятни за производителите и изключително благоприятни за потребителите. И американската, и европейската икономики се основават основно на потреблението. От тази гледна точко защо дефлацията да е негативна тенденция за една икономика? Центарните банки са затънали в икономически модели и измислени теории, които доказано от дълго време не работят. Давим се в стереотипи и догми, а най-важното е „приятелския“ бизнес климат, който отдавна в Европа е в сферата на мечтите.

- Външният дълг е голям проблем дори за най-развитите страни. Има ли рецепта за справяне с него?
- Няма рецепта. В момента Европа е обладана от вълна на политически популизъм. Това предвещава още и още дългове. Нали разбирате, че не е възможно да има политическа партия, която да спечели изборите обещавайки на хората, че утре ще живеят по-добре, отколкото днес. Намаляване на държавния дълг означава балансирани бюджети, което от своя страна означава реформи. Няма безплатни реформи. Естествено е ситемите, които трябва да бъдат реформирани да се съпротивляват на живот и смърт. Не виждам политически елит в нито една европейска държава, който е готов на такава жертва. Политическите партии в Европа не управляват от гледна точка на това, което е най-доброто за една държава, а от гледна точка на преизбирането им. Това означава още и още държавни дългове.

Speak Your Mind

*