20/10/2017

Иска ми се Европа да се движи на една скорост, но…

– На колко скорости трябва да се движи Европейският съюз, г-н Манолов?

– Нямам еднозначен отговор на този въпрос. Изхождайки от състоянието на България като най-слабо развитата икономически страна в ЕС, би ми се искало Европа да се движи на една скорост. Очевидно е обаче, че това става все по-малко възможно. Със сигурност може да се каже, че след 2007 г. България е видимо променена. От друга страна обаче нито финансовият ресурс, който стои зад политиките по сближаване, нито отвореният достъп до експертиза и пазари помогнаха на България да се придвижи напред по отношение на икономическото си развитие и стандарта на живот спрямо средноевропейските. Според различни проучвания, ако Западна Европа спре икономическото си развитие, България ще може да я догони чак след 60 години, и то при средногодишен ръст на БВП в размер на 5%. Въпреки че прогнози от такъв тип са твърде условни, те дават ясна рамка за нивото на икономическата ни изостаналост, а при технологичната нещата са още по-драстични. Няма как централизираните решения да бъдат еднакво ефективни за всяка европейска държава. Според мен европейските политици осъзнават това и точно поради тази причина председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер представи Бяла книга за бъдещето на Европа и пътя й на развитие до 2025 година. От предложените сценарии само един предлага Европа да се развива както досега, т.е. на една скорост.

– Как да прочетем правилно Бялата книга с различните варианти за развитие на Евросъюза оттук нататък?

– Не знам дали е удачно да говорим за правилен прочит на Бялата книга. Европейските политици осъзнават, че сме на кръстопът. Промяната в начина на взимане на решения е задължителна. В момента Европа е ударена от вълната на популизма и национализма. По принцип това е типично, когато ситуацията в дадена държава или съюз се нуждаят от реформи. Да, но в каква посока? Повече Европа или повече суверенитет? Дискусиите тепърва предстоят. Сигурно читателите ви са запознати, че според председателя на ЕК са възможни пет сценария на развитие. Според първия сценарий „продължаваме, както досега“ и държавите членки се съсредоточават върху изпълнението на програмата, приета през 2014 година. Както споменах обаче, това е все по-малко реалистично. Само да припомня проблема с бежанците. Той е различен за различните европейски държави. Трябва ли да има общи европейски гранични войски? Ако отговорът е „да“, това би означавало, че със сигурност имаме нужда от нови политики, и това е само един пример.

– Според втория сценарий се запазва само единният пазар, тъй като все повече държави членки на ЕС не успяват да намерят общ език при приемането на различни политики. Какво произтича от това?

– Този сценарий със сигурност ще ограничи правата на европейските граждани, което противоречи на духа на Европа. Намирането на работа ще става все по-трудно, прехвърлянето на пенсионни права в други държави ще става доста сложно, медицинските застраховки няма да имат пълно европейско покритие. Като цяло при този сценарий европейските държави под една или друга форма ще преминат към някакъв вид социална изолация.

– Това добро или лошо е?

– Според мен това е негативен сценарий, но някои от по-богатите европейски държави определено имат интерес от такова „затваряне“. При третия сценарий – „тези, които искат да правят повече, правят повече“. Според него държавите, които искат по-бърза интеграция – говоря за пълна икономическа, фискална и политическа интеграция – превключват на по-висока предавка. Останалите държави карат по старому. В момента в такъв формат може би оперират държавите членки на еврозоната, но разбира се става въпрос само за парична интеграция. Примерно, създаването на общ европейски антитерористичен корпус е идея в тази посока. На мен определено ми харесва, но за целта националните бази данни трябва да бъдат напълно свързани.

– При четвъртия сценарий се залага на принципа „правим по-малко, но по-ефективно“. Какво означава това?

– При него ЕС се съсредоточава върху решаването на най-неотложните въпроси и работи с ограничен финансов ресурс. При всички положения при този сценарий ще бъде постигнато видимо намаляване на разходите на ЕК. При него най-вече ще бъдат облагодетелствани големите донори в европейския бюджет като Германия и Франция. Държавите нетни бенефициенти на европейски средства обаче ще пострадат, включително България.

– Кой от сценариите е най-изгоден за България?

– Петият сценарий – „правим много повече заедно“, е най-изгодният за България. При него държавите решават да споделят повече правомощия и ресурси във всички области – казано в прав текст, това означава „повече Европа в България“. При този сценарий ще можем най-бързо да наваксаме нашата видима изостаналост, но съм убеден, че „големите европейски икономики“ ще възразят срещу такова развитие на Европа до 2025 година.

-Какви са сега най-големите проблеми пред икономиката – в световен и в регионален мащаб?

– Ако мога да отговоря на този въпрос, ще бъда на първа страница на най-големите финансови ежедневници в света. Аз бих говорил не за проблеми, а за рискове. Като риск бих посочил изявленията на новия американски президент в посока провеждане на политики на търговски протекционизъм. Това определено не ми допада. Видимо е, че ако Тръмп реализира и заканите си спрямо Китай, който той нарече „най-големия валутен манипулатор“, ще има обтягане на бизнес взаимоотношенията между двете страни. Като риск бих споменал и относително вялото икономическо развитие на Европа. Само си представете европейската икономика без тази на Германия. Също така имам чувството, че глобалната инфлация ще се върне на хоризонта много по-бързо отколкото мнозина от колегите очакват. Това ще стимулира Федералния резерв на САЩ да повиши лихвата поне още два пъти до края на годината. Доколко най-голямата икономика е подготвена за това, предстои да видим. Знаете, че когато САЩ кихнат, останалия свят го хваща грип.

– Китай отчете тези дни рекордно нисък ръст на БВП. Вашият коментар?

– В това няма нищо чудно. Знаем, че Китай в момента върви по пътя на трансформиране на икономиката си от експортноориентирана към базирана предимно на вътрешното потребление. Плюс това, не трябва да забравяме, че китайските стоки далеч не са толкова евтини, колко бяха преди 15-20 години. Практически е невъзможно в рамките на 15 години да поддържаш двуцифрен ръст на икономическия растеж. Очакванията ми са тази тенденция да се запази и в рамките на следващите години китайската икономика да расте с около 5% годишно, което пак е доста атрактивно.

– Не можем да не говорим и за еврозоната. Каква трябва да е позицията на България – да кандидатстваме ли в т. нар. чакалня – механизма ERM2? Има различни спекулации, че не трябва сега да се отказваме от националната си валута. Както и да запазим валутния борд…

– Аз съм краен фен на идеята за членство на България в еврозоната. Винаги съм давал примера, че такова членство играе ролята на застрахователна полица на финансовата ни система. По този начин изнасяме риска на финансовата си система, което определено ми допада. Абсолютен мит е идеята, че цените на стоките и услугите ще са „по две“. Подаването на апликация за „чакалнята за еврозоната“ отдавна трябваше да бъде факт, тъй като, както всички знаят, ние формално изпълняваме количествените критерии. Чух за определено опасните идеи, че трябва предварително да се откажем от валутния борд. Това е абсурдно, при положение че той функционира перфектно. Абсолютно не ми допада идеята централната ни банка да има право да изкупува български държавен дълг. Представяте ли си политиците какви бели могат да направят. Хората още не са забравили средата на 90-те години на миналия век, когато националната ни валута се обезценяваше с по 10% на ден. За „чакалнята на еврозоната“ трябва да се кандидатства незабавно. Факт.

– Обикновено в интервютата редовно ви питаме и за съвет – в какво да се инвестира. Коя е най-изгодната кошница от финансови инструменти?

– Не бих препоръчвал финансов инструмент, който е „най-изгоден“, защото това е субективно и е съпроводено с поемането на риск. Продължавам да твърдя, че поне 30% от активите ви трябва да бъдат инвестирани в злато и сребро. До 40% е разумно да се инвестират в недвижими имоти и 30% да държите кеш. При това съотношение може да се каже, че сте направили почти перфектния портфейл, ако не се занимавате професионално с инвестиране във финансови инструменти.

Speak Your Mind

*