20/10/2017

Парите не миришат, но често много бързо сменят собственика си

– Г-н Манолов, тези дни бяхме свидетели на яростни кибератаки в целия свят. Защитени ли са световните финанси от подобни неща?

– Категорично може да се каже, че абсолютно никой не е защитен 100% от кибератаки. Според шефа на „Майкрософт“ Брат Смит кибератаката от понеделник е сигнал за събуждане за правителствата. Той сравни ситуацията с кражба на ракета „Томахоук“. Ако нещо трябва да ни успокои, това е, че Европа бе най-подготвена за случилото се. Изглежда че специалистите на Стария континент си бяха свършили перфектно работата през уикенда. Да припомним, че изложени на най-голяма опасност при кибератаката бяха компютрите, които използват старите версии на операционните системи на „Майкрософт“. Изследванията показват, че близо 5% са локирани в Индия.

Финансите стават все повече дигитални. Имате ли доверие вие, като участник на пазарите, в съвременните комуникации?

– Като активен участник на финансовите пазари имам абсолютно доверие в качеството на сигурността на контрагентите, с които работя. Искам да подчертая обаче, че абсолютна сигурност няма. Бих посъветвал хората с по-малко опит да използват услугите само на доказали се финансови посредници. Важното е да получиш препоръки поне от два-три различни независими източника за конкретен финансов посредник, преди да се довериш на онлайн услугите му. Говоря за услугите, които предлагат различните брокери по интернет. Между другото България от няколко години е рай за фалшиви брокерски сайтове и броят на изгорелите клиенти от родни измамници се увеличава. Отново повтарям: работете само с проверени и утвърдени имена.

– Стана известно, че БНБ ще може със съвместното си дружество с известна френска фирма да печата евро. Това добра новина ли е и може ли по някакъв начин да ни удари рамо за членство в еврозоната?

– Разбира се, че информацията за акредитацията от ЕЦБ за отпечатване на евробанкноти от смесеното дружество между печатницата на БНБ и френското Oberthur Fiduciaire SAS е изключително позитивна новина. Това показва само едно – доверие от страна на европейските ни партньори за качеството на услугата, която предлага. От друга страна обаче, не виждам никаква връзка между този факт и пътя ни към членство в еврозоната. До ден днешен не съм чул да е разписана пътната карта за процеса на присъединяване. Конкретика по темата напълно липсва, последното го казвам със съжаление. Само послания от общ характер, което е твърде незадоволително.

– Как си представяте оттук нататък пътя към въвеждането на еврото?

– Не знам дали има средноинтелигентен човек, който да не знае, че пътят на България към еврозоната преминава през чакалнята за еврозоната. Даже няма да говоря за Маастрихските критерии, които формално държавата изпълнява. Бих сравнил този процес по присъединяване с работата на спортистите по време на тренировки и представянето им на състезание. В представите ми за предварителния тренировъчен период се включва създаването на няколко работни подгрупи. Това са, изброявам само като пример: „Държавна администрация“, отговаряща за съответните законови промени, засягащи държавен дълг, статистическо отчитане и други подобни; „Парична и платежна система“, отговаряща за пренастройката на цялата платежна система в режим на еврови разплащания; „Финансова система“, към която спадат пенсионната система, фондовият пазар и т.н.; „Институции и потребители“ и „Публично информиране и комуникации“.

Бих го казал и по друг начин: Въвеждането на еврото в България като сложност е съпоставимо с процеса на присъединяването ни към ЕС. Нали разбирате за каква гигантска по обем и съдържание работа става въпрос? Ето защо спорадичните и на парче публични коментари на различни политици по темата са просто думи на вятъра.

– Съществуват множество спекулации, че въвеждането на еврото в България ще надуе инфлацията, от което ще пострадат най-уязвимите слоеве от населението. Така ли е наистина?

– Това просто няма как да бъде вярно. Инфлацията е функция на съвсем различни по естество финансово-икономически проблеми. Знам, че привържениците на инфлационния сценарий дават примера с Гърция, но изходната позиция е съвършено различна. Оценката ми е, че валутният борд до голяма степен е абсорбирал инфлационния шок, за който се говори толкова упорито. Инфлацията може да се повиши рязко, ако станем свидетели на значимо увеличение на покупателната способност на българите. Такова виждате ли? Или свръхразхлабена парична политика от страна на БНБ. Централната ни банка изобщо не провежда такава по смисъла на валутния борд. Или рязък скок на цените на петрола в условията на свръхпредлагане на каквото сме свидетели в момента. Дълбоко се съмнявам!

– Светът е изправен пред множество изпитания. В икономиката и във финансите това са Брекзитът във Великобритания, смените на върха в държави като САЩ и Франция. Има ли нещо, което да притеснява инвеститорите?

– Инвеститорите винаги трябва да се притесняват от „нещо“. През последните дни САЩ се тресат от политически скандали. Последното доведе до борсов срив почти навсякъде. Мнозина анализатори сравняват сегашната ситуация в САЩ с нов “Уотъргейт“. Тогава цените на акциите, включени в индекса S&P, средно са се сринали с по 50%. Лично аз се съмнявам, че подобен сценарий в момента е възможен, но определено последните осем години може да бъдат определени като златните години за инвеститорите в акции. Тепърва обаче очаквам да станем свидетели на дългосрочна несигурност за финансовите пазари. За пореден път ще подчертая, че изобщо не споделям паричната политика на големите централни банки през последните години. Преди няколко дни бяха публикувани данни за размера на декапитализицията на американските пенсионни фондове. За неспециалистите бих използвал думата „дупка в балансите“. Тя е в размер на близо 4 трилиона долара към края на 2016 година. Голяма част от тази дупка е благодарение на паричната политика на централните банки, които доведоха цените на държавните облигации до космически стойности. Високите цени на облигациите означават почти никаква доходност за инвеститорите, в частност пенсионните фондове. Спасиха банковата система, сега да видим кой ще спасява пенсионните фондове?!

– На какво миришат парите? На терор, на джихад, на непредвидими изказвания на световни политици? Или на нещо друго?

– Парите не миришат на абсолютно нищо. Те само отразяват процесите в икономическата и финансовата сфера. Лихвата е тяхната цена. Да, в момента всички са като под наркоза, защото сме свидетели на исторически най-евтините пари, но това просто не може да продължава вечно. Алън Грийнспан имаше такава теория в началото на този век, че светът е навлязъл в цикъл на парадигма, което според неговите разбирания означаваше умерен растеж и ниска инфлация. Точно както е в момента. И какво стана през 2008-2009 година??? Черен лебед? Не, по-скоро ято от черни лебеди и всички приспани от охолство инвеститори просто бяха смачкани от кризата. Внимавайте, парите не миришат, но много бързо сменят собственика си, ако си приспан.

– Правителството в България реши да замрази приватизацията, да я спре направо. Това добър ход ли е?

– Да анонсираш спиране на приватизацията, е нещо много, много странно. Даже във връзка с това някъде бях чел, че „приватизацията се била изчерпала като начин за изграждането на пазарна икономика“. Не съм сигурен, че цитирам абсолютно коректно, но това е изключително смущаващо. Продължавам да считам, че няма по-лош стопанин от държавата. Вижте, за българите приватизацията се свързва с две неща – корупция и схеми за източване. Те са абсолютно прави, така беше, но за това абсолютно никой не ни е виновен. Най-притеснителното е, ако тя е отражение на нашата ценностна система. Спирам дотук.

– Известни сме с прословутата българска финансова стабилност. От това не страдат ли хората, които разчитат на помощи от държавата. В развити страни, като Германия например, дори най-бедните могат да разчитат на подкрепа. Но така могат да се точат социални фондове. Какъв трябва да е моделът?

– Финансовата стабилност по принцип е условно понятие. Аз предпочитам да говоря за финансово спокойствие. И най-голямата банка в света няма да издържи, ако в един ден всички депозанти си поискат парите обратно. Това означава ли, че тя е финансово нестабилна? Да, прекомерно много хора в България разчитат на помощта на държавата, но това означава само едно и то е, че държавата явно не си изпълнява задълженията адекватно. Държавната помощ трябва да бъде крайна мярка, и то само за тези, които са нетрудоспособни поради здравни проблеми. Социалните фондове трябва да бъдат изцяло изградени на принципа на спестовността. Категорично не приемам тезата, че те трябва да функционират за сметка на държавния бюджет, но това означава, че и държавата не трябва да пипа средствата в тях.

– Традиционно ви питам в какво да инвестират българите, които могат да си го позволят? Променил ли се е през последните месеци евентуалният им портфейл?

– Този път ще ви отговоря по различен начин. Инвестирайте в това, от което разбирате. Това го казвам от гледна точка на срещите, които провеждам ежедневно с хора от различни браншове. Е, за да не бъда съвсем условен, ще повторя думите на стария евреин: „30% кеш, 30% злато и 30% недвижими имоти“. От мен ще добавя за останалите 10% – каквото ви сърце поиска.

– Накрая, каква е вашата рецепта срещу бедността? Говорим не само за у нас, но и в световен план.

– Ако ви отговоря на този въпрос, ще бъда Нобелов лауреат за икономика през 2017 г.

Speak Your Mind

*